30.07.2025 г., 0:35  

Празнота

258 0 0

Празнота

Пропаднал е духът ми без надежда.

Над рамото ми умората се свежда,

презирайки таз вечна моя тъга.

Без емоция безсмислено се влача,

изгубен сред мъглата и в здрача —

живот изживявам, докато спя.

 

Макар за кратко ти да беше с мен,

за малко стопли моят леден ден

и зачезна в безводните гори.

Остави ми орис на вечна самота,

прободе в мен дълбока празнота

и болка не остана, но боли…

 

Душата ми, обляна в кръв и зной,

до твоята намери тя покой

и сякаш й поникнаха крила.

Ти тръгна си - заплиска дъжд в порой.

Чашата горчивка е на запой

и нямам вече сили отново да блестя.

 

Жалеят и птиците над мен прелитали.

Сякаш мойта вечна болка са изпитали

и орехът ще изчезне, но не и горестта!

Не се нуждая от клюкари зрители

и враговете безутешност предизвикали -

от орис, обречена на вечността!

 

Но тъжно е… И теб те няма никъде.

И в стаята празна пак тихо е,

а твоята целувка остава ми мечта…

И няма да има веч стихове,

оплакващи моята душа -

живот изживявам, а всъщност вечно спя…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пресиян Кисьов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...