Празнотата как да се опише?
Самотата, кой ще я прогони?
Сърцето, тихичко умира.
Душата, лекичко по пътя си отива.
Пореден ден отива си,
но нищо не променя се.
Любовта е лист, отлитащ надалеч.
След нея тичам,
в камъните на болката се спъвам
и все до нея така и не стигам.
Една искам да обичам,
една искам да ме обича,
във един свят студен,
някоя огънят във душевната камина да подклади
и двама сгушени щастливо до него да се греем.
Една мечта, идва и си отива.
Едно момче, след нея тича и във нищото се губи.
Автор: Б. Димитров
© Бойко Димитров Всички права запазени