Празнотата как да се опише?
Самотата, кой ще я прогони?
Сърцето, тихичко умира.
Душата, лекичко по пътя си отива. 
Пореден ден отива си, 
но нищо не променя се. 
Любовта е лист, отлитащ надалеч.
След нея тичам, 
в камъните на болката се спъвам 
и все до нея така и не стигам. 
Една искам да обичам,
една искам да ме обича, 
във един свят студен, 
някоя огънят във душевната камина да подклади 
и двама сгушени щастливо до него да се греем. 
Една мечта, идва и си отива. 
Едно момче, след нея тича и във нищото се губи. 

Автор: Б. Димитров