Всяко село има даскал, поп и кмет -
служби като захар, служби като мед!
Тежък е животът на селските хора -
работа по къра, работа на двора.
Само тези трима в село се разхождат,
тежък труд не знаят, булките онождат.
В село ако има булчица красива,
пък макар да не е никак шаврътлива,
те ще я задирят и не я оставят,
докогато нещо лошо не направят.
Имало в селото булчица Марулка,
кръшна и засмяна, над булките булка.
Като ясен месец тя била красива,
а като звездица - нежна и свенлива.
Даскалът и попът, дето да я срещнат,
нещо неприлично все ще й подметнат -
нещо за очите, нещо за краката,
нещо за гърдите или за бедрата.
Ала всички други надминавал попа,
по мерак от нея нещо да докопа.
След една обида, като се прибрала,
тя не издържала и се разридала.
Клепките червени мъж й забелязал,
нежно я притеглил и с усмивка казал:
- Ти днес си ревала? Кажи и на мене
за какво, та двама да си поревеме!
- Аз на теб си мислех нищо да не кажа,
но, като ме питаш, всичко ще разкажа.
Даскалът и кметът вечно ме задяват!
Повод ли съм дала, та да се надяват?!
И те пак се траят, но на дяда попа,
кой какво да казва - дъската му хлопа!
Аз търпях, но днеска май ми стана доста -
всички ли са луди или аз съм проста?
Няма честни хора, няма свестни нрави -
всеки гледа само как да те оправи!
Та ми стана тъжно. Кат съм се прибрала,
може би от глупост, съм си поревала!
Момъкът й казал: - Нали има брашно?
В туй, че те задяват, няма нищо страшно!
Колкото на влюбени да се преструват,
като ги отблъснеш, те ще си мируват.
Ала тия трима вече прекаляват -
знай, че не със тебе само се задяват.
Ти, ако си смела, ако си умела,
искам да ги гътнем лекичко в котела!
Може би, когато здраво се опарят,
те до чужда булка няма да припарят!
Ден ли, два ли, или седмица минала,
булката по пътя както си вървяла,
даскалът внезапно пред нея застанал,
и веднага свойта приказка подхванал:
- Миличко, да знаеш колко ми се иска!..
- Може и да стане!... Само да ти стиска!...
Тази вечер в десет!... Моят мъж замина!...
Но при мен да влезеш трябва през
комина!...
Даскалът, очаквал да го наругаят,
" Ех, жени! - си казал. - Как да се
познаят!
Вчера беше лоша, зла като годзила,
а пък днеска - сякаш, че се е сменила!
Вярно, много вярно за мъжа се казва:
и да му отказват, да не се отказва!"
Тъкмо с даскалчето тя се разделила,
ето го и попът идва с патрахила!
Тъкмо тя на попа обещала среща,
ето го и кметът, че върви насреща!
Тримата по своя път си продължили,
ала всеки весел, вътрешно се хили.
И едно и също всеки си спомина:
"Тази вечер в десет!... В десет - през
комина!"
Вечерта изгряла, грейнала луната -
тримата кръстосват покрай махалата.
Колкото по-близо наближава десет,
и те се сближават, вече ще се смесят.
Няма как - накрая всичко са разбрали.
- Затова ли идваш? - И ти затова ли?
- Тя се е видяла!...
Те се притаяват,
и започват тихо да се съвещават:
- Първо даскалчето да си вземе пая!
Даскалът ще свърши бързо като заек!
Аз, след него, мисля и кметът да влезе.
Ще се позабави, но пак - ще излезе.
И накрая аз, че моето коване
е като дълбоко, биволско оране!
Аз съм се подготвил здраво по въпроса -
тук, под това расо, една стълба нося,
от въжета нови, тънки, ала здрави -
въжената стълба зная как се прави.
Но ако по стълба във комина слезем,
на изкачването трудно ще излезем -
след като сме били с булката в кревата,
ще ни се огъват, меки, колената.
Та, да се катерим да не се налага,
връзване през кръста тука се предлага!
Който се насити долу на наслади,
ще извика "Мърцук!" - и ще се извади!
- Попе, а какво е думата "мърцУк"?
- "МЪрцук" означава, че ти е до тук -
дето се събира гърлото с главата.
"Мърцук" означава чувство на отврата -
както е със гостба, дето сме желали,
ако после дълго нея все сме яли.
Мърцук-ът ще значи, че си се наситил -
че си любил, любил, та си се преситил!
Даскалът завързал пръв въже през кръста,
и след миг в комина метнал се чевръсто.
Искал при Марулка бързо да се втурне,
радостен, че първи той ще я прегърне.
Първата плесница така изтрещяла,
че и над комина горе изплющала.
- Ех, даскалче! Браво! Туй е то целувка!
Сякаш не целува, ами каша плюска! -
тъй възкликнал попът. Кметът се облизал,
на дланта си плюнал и перчем зализал.
Даскалът не знаел какво да направи -
било твърде тъмно, за да се оправи.
Докато си спомни къде се намира,
дето има дума, той "опрал пешкира".
Но, като получил няколко ритника,
всичко си припомнил и "Мърцук!" извикал.
Докато го теглят другите нагоре,
трескаво си мислел: "Какво да говоря?!"
Зер, ако едничък само той се мине,
после от майтапи трябва да загине!
Затова им казал: - Аз не се оплаквам,
въпреки, че нещо друго бях очаквал!..
След това за кръста се завързал кмета,
и поел към свойта изгора напета:
- Тук ли си, Марулче, чернооко булче?
Тук ли си, шушулче?
Но внезапно чул, че
мъжки глас му казва: - Да, ела при мене!
И последвал удар по кметското теме.
А след него още удари - с пестници,
с юмруци корави и силни ритници.
Но не чувствал болка, а си мислел кмета:
как ли беше тази думичка проклета?!
Дали беше "мравка"? Или нещо друго?
Име на животно? Или на влечуго?
Но, при един следващ удар по главата,
изведнъж му светнало пред сетивата.
Той извикал "Мър-цвък!" със такава
радост,
сякаш е изпитал непомерна сладост!
Попът си помислил: - Кметът се изпразни!
Колко са приятни мирските съблазни!
Хванали въжето с даскала двамина,
и, след малко, кметът кацнал на комина.
"Ах, даскалче мръсно, аз ще те оправя!
Твоето коварство няма да забравя!
И по твоя задник ще играе сопа!
Ала първо трябва да измамим попа!" -
тъй си мислел кметът, тръгвайки нагоре,
и, като пристигнал, бързо заговорил:
- Беше нещо страшно и неизразимо!
С нищо досегашно то не е сравнимо!
- Гледам и лицето ти се променило -
вярвам, че голямо чукане е било!
Ама аз, момчета, без да ви обиждам,
като любовчии никак не ви виждам.
Толкоз кратко време - то е подигравка!
То на поп не стига само за загрявка!
Малко сте живели вие, та едва ли
знаете какво е поп да се разпали!
Аз, момчета, знайте, съм табиетлия.
И аз бързо мога! Но не съм от тия.
Долу аз ще правя разни мурафети.
Вие тука стойте - тя, луната, свети.
Или пък, случайно за да не заспите,
бройте по небето колко са звездите.
Аз и да извикам "мърцук", вие знайте,
че така си викам. Затова нехайте.
После бавно, бааавничко ме изтеглете.
Да не си протриете от зор ръцете!
Даскалът и кметът с всички сили стискат,
да не би да прихнат и да се изкискат.
И, от страх случайно да не се изпуснат,
бързат през комина отчето да спуснат.
Момъкът отдолу чакал го, когато
вижда нещо страшно - черно и космато.
Още миг и щял да търти през вратата,
но, върху лицето, различил брадата.
- Туй космато нещо трябва да е попа?
А пък аз, от ужас, щях да хвърля топа!
И забил юмрука в попската муцуна.
"Дали ме удари или ме целуна?" -
си помислил попът. Ала страшна хала
във комина толкоз зле го развъртяла,
че не знаел де е горе, ляво, дясно -
той усещал само, че е много тясно
и че във стените блъска си главата,
и че нещо зверски му скубе брадата.
Най-подир се сетил попът, че го бият,
и започнал " Мърцууук!" като вълк да
вие.
А ония горе - те от смях се вият!
Всеки миг ще паднат, та ще се пребият!
- Даскале, бе, мърцук! Мърцук-те, бе
кмете!
Вие сте решили да ме погребете!
Ох, при чужда булка ако се затрия,
жив ще ме оскубе баба попадия!
Тая моя похот! Ах, да е проклета!
Пре-мърцук ви казвам! Пре-мърцук,
братлета!
А ония горе двамата се хилят,
от възторг се пляскат и от радост
цвилят!
Най-накрая все пак са се съжалили -
грабнали въжето и, със всички сили,
с няколко захвата го извлекли горе.
Искали да видят как ще заговори.
Но той мълком слязъл, и поел по пътя,
съкрушен, разнищен, грешен и разпътен.
Колко сме нещастни! Но прости ни, Боже,
като на земята без любов не може!