Avis 7 декември 2016 г., 21:30 ч.

(Пре)раждане на Коледния дух 

270 6 14

 

Мили дядо Коледа,
помниш ли ме още?
Аз съм тази, дето, чакаше те нощем
пръстчета опряла в мръсните завеси...
Бях добра и бяла. Чудех се къде си.
Знаех, че ще дойдеш, ако съм послушнa.
Исках аз... не помня... Май че да... те гушна.
Може би, защото липсваше ми татко...
Виждахме се скришом, беше все за кратко...
да не знае мама, да не се ядоса...
(Удряха до рани  дланите и после.)
Помня, че претръпна детското ми тяло...
Помня, че помръкнах. Виждах в черно-бяло.
Помня и децата... Сочеха ни с батко. 
Думите боляха: "Те си нямат татко!"
Там, където раснах – любовта бе скрита, 
нямаше украса, нито топла пита.
Върху сняг рисувах коледни дръвчета,
въгленчета сиви слагах за джуджета...
Знаеха ме всички порти в махалата 
"Ей я пак – на Лудата иде дъщерята!"
Няма по-ужасно чувство в този свят
от това да просиш за коричка хляб!
(...После, след години щях да осъзная –
съществуват рани, по-силни от тая)

Мили дядо Коледа, помниш ли ме всъщност?
Беше уж огромна тухлената къща,
но заспивах в ъгъл, от студа завита,
всяка нощ бе тъмна, мама без да пита
искаме ли с бате приказка, прегръдка,
липсва ли ни тате, и защо помръква
в малките очички пламъчето детско...
Бяхме две свещички. Хвърлени във преспа. 
Но не ти се сърдя, нас че ни подмина –
татко ме прегърна през онази зима!...
Струваше си струята от носа потекла,
само не разбирах майчината клетва.

...Днес стоя и гледам светлинките тихо...
Колко много време в мен валяха стѝхове...
Всичко там – назад е... Детството отмина.
Днес при Бог е тате. Аз дете си имам.
И от вчера срича песничка в буквара,
много я обича, нищо, че е стара...
Свети във очите вяра в чудесата,
щом за теб ме пита – гледа към елхата...
простичко, по детски...Че ще дойдеш знае.
(Аз ще се погрижа! Всичко ще направя!)
Пазя го, писмото, дето ти написа... 
С вяра ще го стопля, ще налея смисъл...
ще го храня с обич, с всичката, която,
не можа да стопли детството ни с батко.

Може би сега съм малко по-различна...
По-бързо пораснах, по-трудно обичах...
Май че посивяла ми е белотата...
Но светът е кален. И до болка цапа.
И все пак се ражда и за нас възкръсва
Бог, за да ни казва... пак...че ни обича!...

Вече знам кое е Коледното чудо. 
Просто да обичаш!
                                 Прах е всичко друго.

 

Павлина Соколова

© Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова) Тъжен, силен стих...
  • Plevel (Силвия Илиева) Сега се натъкнах на стиха ти,не знам как съм го пропуснала,написан с болка и тихо примирение,нямаше как да не ме жегне.Имаш много силен изказ,от сърцето.Пиши,прегръщам те!
  • Роби (Роберт) Чудесно стихотворение!...Поздрав!..
  • Звездичката (Ивелина каменова) Един много силен, болезнен, дълбок по смисъл и чувство стих. Мъдрост, поуки, реалност... Наистина си заслужава най-високата оценка, и не само. Поздрави от мен, много ми хареса този стих!!!
  • Genereux (Любомир Попов) Браво! Чудесно е!
  • FannyA.P. (F.a.p) Много силно! Просълзи ме! Невероятно е! Толкова е истинско. Да даваш любов, след като не си получил такава като дете е сила.
  • ico1_all (Христо Паничаров) Красиво и с много талант написано, като приказка на Андерсен. Просто те боли страшно, като го четеш. Поздрави!
  • nadia.nanito (Надежда Тошкова) Просто прекрасно! Благодаря!
  • djudjii (Жанет Велкова) Тъжна приказка с чудесен финал.
    Аплодисменти, Линка!
  • Самодива (Вики) Силно и затрогващо! Браво, Павлинка!
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева) Браво! Една изстрадала душа-не моли, не мрази и знае как да предпази детето си. Подари му истинската си обич и ласка!
  • Putin (Владимир Владимирович) Хубав стих и прекрасен финал!
  • Веси_Еси (Еси) Съгласна съм с теб. Коледното чудо е "...Просто да обичаш!" Поздравления!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Хареса ми стихът ти.Връщаш не само Коледният дух но и духът на Славейков.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.