28.05.2009 г., 9:37

Пре-въплътяване

796 0 16
Казват, всичко било кръговрат.
На света, в който влюбен си тичал,
ще се върнеш - на мравката брат.
Или звяр, или някаква птица.

Хех! Нарамил кубичето пръст -
все едно, че нарамил полето! -
да си тръгнеш по Млечния път,
да се върнеш по мравя пътека.

Мили Боже, какъв плачо-смеш!
Още Слънце докато залезе,
ще ме видите, станал на свещ,
бледожълто езиче да плезя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някога, някой беше ми казал,
    че съм една от Младите Души!
    Та сега си мисля -
    дали след Края няма да съм
    ухо с много житейски... обеци!
  • на някоя звездичка, Райсън, там
    по млечния път...
  • "да си тръгнеш по Млечния път,
    да се върнеш по мравя пътека."
    Затова те обичам Райсън!
  • Като птица се връщаш.Знам го!
    Ех приятелю,толкова обичам да те чета...Което съм забравила - ми припомняш.
  • И аз не вярвам в прераждането, Райсън.
    И не искам...
    Поздрав за идеята!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...