Преболях те...
Сбогувах се с теб, моя обич единствена,
дъждът разпиля те в душата ми,
толкова пъти бях се заричала,
да захвърля спомена нейде в сълзата си.
Често се взирах в звездите в небето,
на тях да прошепна моето сбогом,
и да дам покой на сърцето, което
още съзира очите ти в края на тъмния пролом.
Сбогувах се, а пак те сънувам там сред поляните,
обагрен в късна есенна пролет,
и сякаш с усмивка отново ми спомняш,
че без теб невъзможен е полет...
Преболях те...както вълната напуска морето...
сред всички поредни, това е последното сбогом.
Преболях те, а оставих да вярва сърцето,
че иска друг да го чака в края на тъмния пролом...
дъждът разпиля те в душата ми,
толкова пъти бях се заричала,
да захвърля спомена нейде в сълзата си.
Често се взирах в звездите в небето,
на тях да прошепна моето сбогом,
и да дам покой на сърцето, което
още съзира очите ти в края на тъмния пролом.
Сбогувах се, а пак те сънувам там сред поляните,
обагрен в късна есенна пролет,
и сякаш с усмивка отново ми спомняш,
че без теб невъзможен е полет...
Преболях те...както вълната напуска морето...
сред всички поредни, това е последното сбогом.
Преболях те, а оставих да вярва сърцето,
че иска друг да го чака в края на тъмния пролом...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Всички права запазени
