Прецакан

Не искам аз молитви и сълзи!

Не искам поп фалшиво да ми пее!

Кажете само „Бог да го прости“!

А дамата с косата ще се смее!

Ще е доволна тя за кой ли път,

че жътвата и спорна е, богата!

Един поет приела в свойта плът

и пак прецакала е тя съдбата!

Но аз не искам да се връщам там

във онзи свят лъжовен и бездушен!

Какво е горе аз добре го знам!

А тук във нейните поли съм сгушен!

Прие ме тя. Почуках, и отвори.

Не ми поиска даже и билет!

След мен вратата бавно се затвори.

Е, влизай - каза. Имаш днес късмет!

Усмихна се - не бой се, тук ще свикнеш!

Грешникът тук единствен ти не си!

Редът е строг и трябва да навикнеш!

Без кръчми, без хазарт и без жени!

Трудно ще е! Ясно ми е вече!

Но пък съдбата щом така реши

и тая със косата тихо рече:

Чадо, вече късно е! Уви!

13.02.2021 г.