Feb 17, 2021, 7:58 AM

Прецакан

  Poetry » Parody
631 1 0

Прецакан

 

Не искам аз молитви и сълзи!

Не искам поп фалшиво да ми пее!

Кажете само „Бог да го прости“!

А дамата с косата ще се смее!

Ще е доволна тя за кой ли път,

че жътвата и спорна е, богата!

Един поет приела в свойта плът

и пак прецакала е тя съдбата!

Но аз не искам да се връщам там

във онзи свят лъжовен и бездушен!

Какво е горе аз добре го знам!

А тук във нейните поли съм сгушен!

Прие ме тя. Почуках, и отвори.

Не ми поиска даже и билет!

След мен вратата бавно се затвори.

Е, влизай - каза. Имаш днес късмет!

Усмихна се - не бой се, тук ще свикнеш!

Грешникът тук единствен ти не си!

Редът е строг и трябва да навикнеш!

Без кръчми, без хазарт и без жени!

Трудно ще е! Ясно ми е вече!

Но пък съдбата щом така реши

и тая със косата тихо рече:

Чадо, вече късно е! Уви!

13.02.2021 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...