26.07.2025 г., 7:27

Прецесията

188 0 0

 

П Р Е Ц Е С И Я Т А

 

Енергията,която бълваме в атмосферата

посредством фосилните горива,

оформя и засилва на Климата промените

и кове нашата злощастна Съдба,

а перспективата на хранилищата за отпадъци

от ядрената,енергийна индустрия,

трябва да изправя на нокти косите ни,

но на кого ли изобщо му пука?

"След мен,ако ще и потоп."

Консервативно,закостеняло мислене-

то не може,да каже на Кризата СТОП,

а само арогантно повтаря "Така сме орисани-

изживей момента Тук и Сега,

открадни Щастието на другите,

потопи се до дъно в свойта гадна мечта-

слепец жалък в плен на заблудите."

Когато ледниците и полюсите 

се изнижат във Океана,

кой ще поддържа температурния тонус

на Земята лишена от бялата й премяна?

Когато на Кармата везната се наклони

в злощастната,фатална посока,

ще настъпят невиждани,тотални беди,

светът ще потъне във водната Бездна дълбока.

Сценариите за тази перспектива са два

и изобщо,никак дори не си те приличат,

единият е,бавно,постепенно да стане това,

алтернативата е,да бъде случката спорадична.

Изборът съдбовен зависи изцяло

от нашата бъдеща дейност,

а все още има възможност за Ново Начало,

но то не е това на формацията на Пеевски.

 

25.07.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...