30.09.2010 г., 14:13

Пречистена

898 0 5

Аз съм тук и сега!

Живея и дишам.

Със спокойна ръка

свойте стихове пиша.

 

За вчера и утре. За днес.

За всички, които обичам

(навън лае уличен пес,

злобно с каруците тича).

 

За пътуване куфари стягам -

да видя отблизо света.

От всички лъжи да избягам,

пречистена в бистра вода.

 

И нозете - уморени и боси,

търсят своето щастие още.

Обич в сърцето си нося

и сънувам сбъднати нощи.

 

Наех свежи сърдечни зидари.

Чувам - звънко се смеят деца.

И като в приказка на Родари

греят хиляда слънца!

 

Отразяват се с пъти в очите,

а после и в твойте, и пак...

Притихвам щастлива! Не питай -

Къде? Кога? С кого, как...?

 

Нали с тебе сме тук и сега,

нали живеем и любим?

Да тръгнем по пясъка. Ръка за  ръка.

Дори по теб ум да загубя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ръка за ръка - от векове това ми е призванието! Дръж я здраво тази ръка и се пази от хлъзгави терени по дългия път. Песовете ги вържи, че мен ме лаят и като велосипедист !
  • Опитвам се да разбера какво е общото между каруцата, уличния пес и тия, които обичаш... Не ми се отдава. Малко ми стои разхвърлянко. Разчиташ на ритъма, което е много хубаво. Когато се обърнеш и към римата, ще е още по-добро.
    Работи върху стиха си! Опитвай и така, и иначе... Много мери, преди да срежеш. Шлайфай, полирай... Нищо не идва даром!
  • Благодаря,приятели!От мен-много пречистени усмивки и ведро настроение.
  • Прекрасно! Поздрав и от мен!
  • Поздрав и от мен:

    http://www.youtube.com/watch?v=2KdJu07ZdPk

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...