Аз съм тук и сега!
Живея и дишам.
Със спокойна ръка
свойте стихове пиша.
За вчера и утре. За днес.
За всички, които обичам
(навън лае уличен пес,
злобно с каруците тича).
За пътуване куфари стягам -
да видя отблизо света.
От всички лъжи да избягам,
пречистена в бистра вода.
И нозете - уморени и боси,
търсят своето щастие още.
Обич в сърцето си нося
и сънувам сбъднати нощи.
Наех свежи сърдечни зидари.
Чувам - звънко се смеят деца.
И като в приказка на Родари
греят хиляда слънца!
Отразяват се с пъти в очите,
а после и в твойте, и пак...
Притихвам щастлива! Не питай -
Къде? Кога? С кого, как...?
Нали с тебе сме тук и сега,
нали живеем и любим?
Да тръгнем по пясъка. Ръка за ръка.
Дори по теб ум да загубя...
© Станислава Всички права запазени