Sep 30, 2010, 2:13 PM

Пречистена

  Poetry
899 0 5

Аз съм тук и сега!

Живея и дишам.

Със спокойна ръка

свойте стихове пиша.

 

За вчера и утре. За днес.

За всички, които обичам

(навън лае уличен пес,

злобно с каруците тича).

 

За пътуване куфари стягам -

да видя отблизо света.

От всички лъжи да избягам,

пречистена в бистра вода.

 

И нозете - уморени и боси,

търсят своето щастие още.

Обич в сърцето си нося

и сънувам сбъднати нощи.

 

Наех свежи сърдечни зидари.

Чувам - звънко се смеят деца.

И като в приказка на Родари

греят хиляда слънца!

 

Отразяват се с пъти в очите,

а после и в твойте, и пак...

Притихвам щастлива! Не питай -

Къде? Кога? С кого, как...?

 

Нали с тебе сме тук и сега,

нали живеем и любим?

Да тръгнем по пясъка. Ръка за  ръка.

Дори по теб ум да загубя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ръка за ръка - от векове това ми е призванието! Дръж я здраво тази ръка и се пази от хлъзгави терени по дългия път. Песовете ги вържи, че мен ме лаят и като велосипедист !
  • Опитвам се да разбера какво е общото между каруцата, уличния пес и тия, които обичаш... Не ми се отдава. Малко ми стои разхвърлянко. Разчиташ на ритъма, което е много хубаво. Когато се обърнеш и към римата, ще е още по-добро.
    Работи върху стиха си! Опитвай и така, и иначе... Много мери, преди да срежеш. Шлайфай, полирай... Нищо не идва даром!
  • Благодаря,приятели!От мен-много пречистени усмивки и ведро настроение.
  • Прекрасно! Поздрав и от мен!
  • Поздрав и от мен:

    http://www.youtube.com/watch?v=2KdJu07ZdPk

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...