Прецъфтяла ръж
Прецъфтяла ръж
Не съм достойна да живея,
не съм безгрешна, затова,
че не за тебе аз копнея
във нощи, изтъкани от тъга.
Очите ми не са достойни,
да се оглеждат в твойте езера,
сълзи във нощите безбройни
не за тебе роних до сега.
И не на теб усмивка аз дарявах
във слънчевия топъл ден,
твойте грешки не се научих да прощавам.
Къде е любовта във мен?
Не съм достойна да целувам
безгрешните ти устни с топлина,
не съм пречиста, да дарявам
сърцето ти с магията на любовта.
Не съм създадена за обич,
вътре в себе си съм грешна, зла.
Не мога да отвръщам на любовен порив.
Познавам ли изобщо любовта?
***
Създадена съм да обичам,
но във живота си веднъж.
Напразно клетви не изричам,
за друга обич, аз съм прецъфтяла ръж.
Не съм достойна да живея,
не съм безгрешна, затова,
че не за тебе аз копнея
във нощи, изтъкани от тъга.
Очите ми не са достойни,
да се оглеждат в твойте езера,
сълзи във нощите безбройни
не за тебе роних до сега.
И не на теб усмивка аз дарявах
във слънчевия топъл ден,
твойте грешки не се научих да прощавам.
Къде е любовта във мен?
Не съм достойна да целувам
безгрешните ти устни с топлина,
не съм пречиста, да дарявам
сърцето ти с магията на любовта.
Не съм създадена за обич,
вътре в себе си съм грешна, зла.
Не мога да отвръщам на любовен порив.
Познавам ли изобщо любовта?
***
Създадена съм да обичам,
но във живота си веднъж.
Напразно клетви не изричам,
за друга обич, аз съм прецъфтяла ръж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Пиф Всички права запазени
