Jul 8, 2007, 11:36 AM

Прецъфтяла ръж

  Poetry
764 0 3
Прецъфтяла ръж

Не съм достойна да живея,
не съм безгрешна, затова,
че не за тебе аз копнея
във нощи, изтъкани от тъга.

Очите ми не са достойни,
да се оглеждат в твойте езера,
сълзи във нощите безбройни
не за тебе роних до сега.

И не на теб усмивка аз дарявах
във слънчевия топъл ден,
твойте грешки не се научих да прощавам.
Къде е любовта във мен?

Не съм достойна да целувам
безгрешните ти устни с топлина,
не съм пречиста, да дарявам
сърцето ти с магията на любовта.

Не съм създадена за обич,
вътре в себе си съм грешна, зла.
Не мога да отвръщам на любовен порив.
Познавам ли изобщо любовта?

                  ***
Създадена съм да обичам,
но във живота си веднъж.
Напразно клетви не изричам,
за друга обич, аз съм прецъфтяла ръж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Пиф All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...