Пред бездната

Скитницa
264 7353

7.12.2022 г., 17:22 ч.

Поезия » Друга

242 4 6

Преминала през времето,

пред бездната се спрях.

Опитах въздух да поема,

а вдишах капки леден страх.

Стоях и гледах към безкрая

и осъзнах, че бездната съм аз.

Очаквайки пропадането, там на края

дочух до мене глас.

Обърнах се и гледах със съмнение.

До мен Животът беше спрял.

Решил да иска извинение,

че пътят ми от тръни е излял.

И там почти от небесата

видях как лутаха се хората.

Сред тях аз търсех си душата,

сред другите души що бродеха.

Животът ми показа, че мога да вървя

и по скалите все да се катеря,

че мога да прескоча пропастта

и смело в него да живея.

И гледайки от тази пропаст

животът ми подаде си ръката.

Ориса ме да продължа нататък…

разбрала- кръста си ще нося по земята.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.