Пред бездната
Преминала през времето,
пред бездната се спрях.
Опитах въздух да поема,
а вдишах капки леден страх.
Стоях и гледах към безкрая
и осъзнах, че бездната съм аз.
Очаквайки пропадането, там на края
дочух до мене глас.
Обърнах се и гледах със съмнение.
До мен Животът беше спрял.
Решил да иска извинение,
че пътят ми от тръни е излял.
И там почти от небесата
видях как лутаха се хората.
Сред тях аз търсех си душата,
сред другите души що бродеха.
Животът ми показа, че мога да вървя
и по скалите все да се катеря,
че мога да прескоча пропастта
и смело в него да живея.
И гледайки от тази пропаст
животът ми подаде си ръката.
Ориса ме да продължа нататък…
разбрала- кръста си ще нося по земята.
