4.12.2022 г., 14:18 ч.

Пред изгрев нов… 

  Поезия » Любовна
295 1 2

Градът не спи. И аз не спя до тебе,

пороят се изля за част от миг.

А в този миг се чу и плач на бебе,

дъждът го бе ударил със плесник.

 

Не беше дъжд. А беше мое семе,

то тръгна да расте с отчаян зов.

Когато ти реши да бъдеш демон

и всичко да умре пред изгрев нов.

© Небесен Владетел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??