Градът не спи. И аз не спя до тебе,
пороят се изля за част от миг.
А в този миг се чу и плач на бебе,
дъждът го бе ударил със плесник.
Не беше дъжд. А беше мое семе,
то тръгна да расте с отчаян зов.
Когато ти реши да бъдеш демон
и всичко да умре пред изгрев нов.
© Небесен Владетел All rights reserved.