4 дек. 2022 г., 14:18

Пред изгрев нов… 

  Поэзия » Любовная
294 1 2

Градът не спи. И аз не спя до тебе,

пороят се изля за част от миг.

А в този миг се чу и плач на бебе,

дъждът го бе ударил със плесник.

 

Не беше дъжд. А беше мое семе,

то тръгна да расте с отчаян зов.

Когато ти реши да бъдеш демон

и всичко да умре пред изгрев нов.

© Небесен Владетел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??