valiordanov (Валентин Йорданов)
1805 1467
5.06.2008 г., 15:36 ч.

Пред камината... 

  Поезия » Друга
698 0 10
Онази вечер бях безумно слаб.
В ножици превърнах свойте нерви.
Снимките нарязах цвят по цвят,
а всички всъщност бяха черно-бели...

В камината размесих след това
тези два основни снимачни цвята.
Споменът във жълто загоря,
димът попи, невидим в светлината.

Остана пепел - бяла тишина.
От рязането не остана диря.
Камината прегърна близостта
и много бавно почна да изстива.

На нервите стопи се остротата.
Започнаха да скърцат от тревога.
Сълзи в очите звездни заблестяха
и споменът превърна се във... огън.


© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??