Пред камината...
Онази вечер бях безумно слаб.
В ножици превърнах свойте нерви.
Снимките нарязах цвят по цвят,
а всички всъщност бяха черно-бели...
В камината размесих след това
тези два основни снимачни цвята.
Споменът във жълто загоря,
димът попи, невидим в светлината.
Остана пепел - бяла тишина.
От рязането не остана диря.
Камината прегърна близостта
и много бавно почна да изстива.
На нервите стопи се остротата.
Започнаха да скърцат от тревога.
Сълзи в очите звездни заблестяха
и споменът превърна се във... огън.
В ножици превърнах свойте нерви.
Снимките нарязах цвят по цвят,
а всички всъщност бяха черно-бели...
В камината размесих след това
тези два основни снимачни цвята.
Споменът във жълто загоря,
димът попи, невидим в светлината.
Остана пепел - бяла тишина.
От рязането не остана диря.
Камината прегърна близостта
и много бавно почна да изстива.
На нервите стопи се остротата.
Започнаха да скърцат от тревога.
Сълзи в очите звездни заблестяха
и споменът превърна се във... огън.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
