Jun 5, 2008, 3:36 PM
Пред камината...
Онази вечер бях безумно слаб.
В ножици превърнах свойте нерви.
Снимките нарязах цвят по цвят,
а всички всъщност бяха черно-бели...
В камината размесих след това
тези два основни снимачни цвята.
Споменът във жълто загоря,
димът попи, невидим в светлината.
Остана пепел - бяла тишина.
От рязането не остана диря.
Камината прегърна близостта
и много бавно почна да изстива.
На нервите стопи се остротата.
Започнаха да скърцат от тревога.
Сълзи в очите звездни заблестяха
и споменът превърна се във... огън.
В ножици превърнах свойте нерви.
Снимките нарязах цвят по цвят,
а всички всъщност бяха черно-бели...
В камината размесих след това
тези два основни снимачни цвята.
Споменът във жълто загоря,
димът попи, невидим в светлината.
Остана пепел - бяла тишина.
От рязането не остана диря.
Камината прегърна близостта
и много бавно почна да изстива.
На нервите стопи се остротата.
Започнаха да скърцат от тревога.
Сълзи в очите звездни заблестяха
и споменът превърна се във... огън.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Понякога спомените горят по силно от изгорените снимки...Великолепен стих!
-
Спомените винаги са огън...Поздрав!
-
Снимки може и да не са ти останали, но имаш една прекрасна творба зад гърба си!Чудесна е!
-
Огнен стих!!!
-
Мъдро,много образно и...много хубаво!
-
Какво по-лесно - снимките ще срежем,
ще пламнат бързо в жарката камина,
но спомените щом ума превземат,
ще могат ли без болка да отминат... -
Ще те изгори
Поздрав! Хубаво! -
Добро-поздрави!!!
-
Опари ме!
-
Пази си нервите, ВалентинТях няма кой да ти ги върне
А стихът е просто прекрасен!Поздрав от сърце!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
