valiordanov (Валентин Йорданов)
1805 1467
5 jun 2008, 15:36

Пред камината... 

  Poesía » Otra
699 0 10
Онази вечер бях безумно слаб.
В ножици превърнах свойте нерви.
Снимките нарязах цвят по цвят,
а всички всъщност бяха черно-бели...

В камината размесих след това
тези два основни снимачни цвята.
Споменът във жълто загоря,
димът попи, невидим в светлината.

Остана пепел - бяла тишина.
От рязането не остана диря.
Камината прегърна близостта
и много бавно почна да изстива.

На нервите стопи се остротата.
Започнаха да скърцат от тревога.
Сълзи в очите звездни заблестяха
и споменът превърна се във... огън.


© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??