ПРЕД КАМИНАТА

Огънят в камината гори,

прехвъркат малките искри,

пукат дърветата омайно

и оставя чувство трайно.

Става топло на душата,

тъй прекрасно на земята,

пред камината на кожа,

глава до тебе да положа.

Тлей в камината жарта,

в мига е сладка и смъртта,

щом тялото ми още тръпне,

от милувките не ще се дръпне.

Светлина от пламъка огрява

и телата пъстро оцветява.

Ние пламваме в страст любовна

и се впускаме в игра съдбовна.

Огън в огън ни събра

и всекиго от нас разбра

какво е две тела в едно,

вплетени с душите заедно!