26.01.2014 г., 22:16  

*Пред камината на кожа * *

1K 0 0

 

                   ПРЕД КАМИНАТА

 

Огънят в камината гори,

прехвъркат малките искри,

пукат дърветата омайно

и оставя чувство трайно.

 

Става топло на душата,

тъй прекрасно на земята,

пред камината на кожа,

глава до тебе да положа.

 

Тлей в камината жарта,

в мига е сладка и смъртта,

щом тялото ми още тръпне,

от милувките не ще се дръпне.

 

Светлина от пламъка огрява

и телата пъстро оцветява.

Ние пламваме в страст любовна

и се впускаме в игра съдбовна.

 

Огън в огън ни събра

и всекиго от нас разбра

какво е две тела в едно,

вплетени с душите заедно!

                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...