Jan 26, 2014, 10:16 PM  

*Пред камината на кожа * *

  Poetry
1K 0 0

 

                   ПРЕД КАМИНАТА

 

Огънят в камината гори,

прехвъркат малките искри,

пукат дърветата омайно

и оставя чувство трайно.

 

Става топло на душата,

тъй прекрасно на земята,

пред камината на кожа,

глава до тебе да положа.

 

Тлей в камината жарта,

в мига е сладка и смъртта,

щом тялото ми още тръпне,

от милувките не ще се дръпне.

 

Светлина от пламъка огрява

и телата пъстро оцветява.

Ние пламваме в страст любовна

и се впускаме в игра съдбовна.

 

Огън в огън ни събра

и всекиго от нас разбра

какво е две тела в едно,

вплетени с душите заедно!

                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...