30.08.2015 г., 17:55 ч.

Пред къщата на Яворов в София 

  Поезия
466 0 6

Пред къщата на Яворов е тихо.
Тролеят само имитира шум.
Безпаметно е времето и лихо -
не е достойно даже за куршум.


За онзи тежък къс олово сиво,
в очите на поета плиснал мрак.
Животът плесенясва по-щастливо,
сред сухи рими и рекламен грак.

 

Животът се преструва на лиричен,
затулен от пердета, в скъп разкош,
но няма Македонски с длан чилична
файтона да подкара посред нощ.

 

Удавен е в наздравици и речи,
един достоен внук на кан Кубрат
и няма кой хайдушки да попречи,
на този безхаберен маскарад!

 

Обрасва на "Раковска" двор с трънаци.
Пред своя дом бездомен днес мълчи,
поетът с черни цигански мустаци,
изплакал се в две хубави очи!

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??