Пред къщата на Яворов в София
Пред къщата на Яворов е тихо.
Тролеят само имитира шум.
Безпаметно е времето и лихо -
не е достойно даже за куршум.
За онзи тежък къс олово сиво,
в очите на поета плиснал мрак.
Животът плесенясва по-щастливо,
сред сухи рими и рекламен грак.
Животът се преструва на лиричен,
затулен от пердета, в скъп разкош,
но няма Македонски с длан чилична
файтона да подкара посред нощ.
Удавен е в наздравици и речи,
един достоен внук на кан Кубрат
и няма кой хайдушки да попречи,
на този безхаберен маскарад!
Обрасва на "Раковска" двор с трънаци.
Пред своя дом бездомен днес мълчи,
поетът с черни цигански мустаци,
изплакал се в две хубави очи!
© Димитър Никифоров All rights reserved.
