26.07.2008 г., 8:53

Пред млъкналия компютър

1.3K 0 5
Най-страшното време - когато компютърът млъква
и през пощата даже спам не тече.
Пак си сама, празна е цялата къща,
тъмнина сплита шал върху теб.

И си мислиш кого си ранила със думи
и защо той не те е разбрал;
как повтаря той в свойте връзки безумни
все един и същ карнавал.

И не ще да разчупи статуквото свято,
за него то е целият свят.
Нямаш право да искаш да бъде безумен!
ПриемИ, че просто е зрял!

А пък ти си готова да бъдеш различна,
Искаш с него да бъдеш жена
и се питаш: "Той би ли могъл да обича,
не за в бъдеще; тук и сега?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...