Пред млъкналия компютър
Най-страшното време - когато компютърът млъква
и през пощата даже спам не тече.
Пак си сама, празна е цялата къща,
тъмнина сплита шал върху теб.
И си мислиш кого си ранила със думи
и защо той не те е разбрал;
как повтаря той в свойте връзки безумни
все един и същ карнавал.
И не ще да разчупи статуквото свято,
за него то е целият свят.
Нямаш право да искаш да бъде безумен!
ПриемИ, че просто е зрял!
А пък ти си готова да бъдеш различна,
Искаш с него да бъдеш жена
и се питаш: "Той би ли могъл да обича,
не за в бъдеще; тук и сега?"
и през пощата даже спам не тече.
Пак си сама, празна е цялата къща,
тъмнина сплита шал върху теб.
И си мислиш кого си ранила със думи
и защо той не те е разбрал;
как повтаря той в свойте връзки безумни
все един и същ карнавал.
И не ще да разчупи статуквото свято,
за него то е целият свят.
Нямаш право да искаш да бъде безумен!
ПриемИ, че просто е зрял!
А пък ти си готова да бъдеш различна,
Искаш с него да бъдеш жена
и се питаш: "Той би ли могъл да обича,
не за в бъдеще; тук и сега?"
© Павлина Гатева All rights reserved.
