18.03.2010 г., 6:54

Пред Него

983 0 1

В студена и мрачна стая

чувствам, че се намирам.

Толкова далеч от рая,

че чак в безкрая се взирам!

 

Единственото, което виждам,

са четири зелени стени,

пред тях погледа си спирам,

и моля всеки спомен - "Остани!"

 

Престани да се опитваш

ти да ми отнемеш всичко.

Не се ли ти за миг запитваш,

как живее сърце едничко!

 

Толкова много болка и омраза,

имам стаени вътре в себе си,

Но вътре усещам дълбока зараза,

оставяща неизлечими белези!

 

Живея с глухарчена надежда,

че всичко все ще се нареди,

но нищо досега не се нарежда,

така е сега, така беше и преди!

 

Казват ми, че живея в спомени,

и в отдавна отминали дни,

но още събирам парчетата гумени,

на всичко мои нечути молби!

 

Чувствам, че като единак живея,

и така ще бъде може би до края,

но въпреки това високо се рея

и за много от нещата нехая!

 

Съди ме, ако това ще ти помогне

да си върнеш счупеното его,

не знам дали някой това ще го трогне,

но знам, че оставам чист пред Него!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Толкова много болка и омраза"
    Пожелавам ти повече оптимизъм, животът цял е пред теб!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...