4.02.2018 г., 13:13

Пред огледалото

1.2K 1 0

Поглеждам те. Очите ти лукаво

се взират в мене, докато мълчиш.

И нека да си кажем тук направо:

с грима си няма да ме заблудиш.

 

Умора от зениците наднича

и паяжини бръчките плетат,

и може да си с рокля на момиче,

но нишки сребърни косата ти красят.

 

Осъждаш ме със погледа си строго

за славата пропусната, за всяка

сълза зарад' изгубена любов.

 

Да върна миналото днес не мога.

Затуй кажи ми, огледалце в мрака,

ще бъде ли щастлив денят ни нов?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвеке Шарено Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...