Пред прага на зимата
ПРЕД ПРАГА НА ЗИМАТА
Търкулна Господ преди 100 лета
кълбото ми от обич, стих и нерви.
Сега отварям пътните врата
пред зиналата мутра на ноемврий.
И мъжкото ми лято търти в бяг –
далеч от мен в полето с бучиниша.
Напред какво ме чака? Преспи сняг,
върху които стихове да пиша.
И есента, тъй както бе дошла,
дървото ми ошмули – и изчезна.
И слънцето от черните била
помаха ми с ръка и хлътна в бездна.
С видения, от други свят дошли,
с илюзии за светове отвъдни,
не знам какво ви писах? Надали! –
написаното няма да се сбъдне.
Поете, хайде?... Тръгваме от тук?
И събери кълбото си от нерви.
Или забий един красив юмрук
във зиналата мутра на ноемврий!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
