Пред прага на зимата
ПРЕД ПРАГА НА ЗИМАТА
Търкулна Господ преди 100 лета
кълбото ми от обич, стих и нерви.
Сега отварям пътните врата
пред зиналата мутра на ноемврий.
И мъжкото ми лято търти в бяг –
далеч от мен в полето с бучиниша.
Напред какво ме чака? Преспи сняг,
върху които стихове да пиша.
И есента, тъй както бе дошла,
дървото ми ошмули – и изчезна.
И слънцето от черните била
помаха ми с ръка и хлътна в бездна.
С видения, от други свят дошли,
с илюзии за светове отвъдни,
не знам какво ви писах? Надали! –
написаното няма да се сбъдне.
Поете, хайде?... Тръгваме от тук?
И събери кълбото си от нерви.
Или забий един красив юмрук
във зиналата мутра на ноемврий!
© Валери Станков All rights reserved. ✍️ No AI Used
