26.07.2014 г., 15:32

Пред празника

467 0 1

Очаквам празника на мойто село...
И всички се подготвят за това.
И мога да ви кажа смело,
напряга всеки своята глава!

И аз, макар съм временно във село,
се включвам истински и аз в това,
и мен статуквото ме е повело 
и аз се включвам в тая суета!

А бабите  пак шетат в махалата
и тесат стриктно буйната трева,
с метлите си пак чистят пред вратите
и създават с това малко красота.

Нали децата градски ще се върнат,
ще дойдат  синове и дъщери,
за кратко и живота ще обърнат,
ще дойде щастието в тези дни!

Най-много чакат внуците, на село,
нали  те  пълнят техните сърца,
сменяват бързо самотата смело,
усмивката на тъжните лица!

Те идват само в някоя неделя,
за малко стоплят старческите дни,
причината, която ги разделя,
да спре за мъничко да ги дели!

Увлечен е в това дори и кмета,
той иска селото да поднови,
(за красота е работа подета)
да се отесат старите треви...

Той пак е хванал старите бордюри
и пак до край ги боядисва с вар,
и гледа нещо градско да притури,
да стегне малко стария пазар!

Сергиите къде да се подложат.
Салачите да пръснат миризма.
Да хапнат селяните, ако може,
със  биричка мечтана, с саздърма!

И гостите да срещнат ново село,
с оркестъра и витото хоро.
и туй, което ни е тъй доело,
да скъсаме с било е не било!
  27.06.2014 Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...