Пред рая
Стоеше немощен човекът,объркан и не зрящ,
пред портите на рая цяла вечност,
не искаше да влезе в този кът блестящ,
защото знаеше-не е там мястото за неговата личност.
И вярваше във своето безумие,
объркал беше някой него в миг
и даде му задгробно,вечно щастие,
а той се каеше със жален вик.
Излезе ангел в своя блясък
и спря до него много изумен
-защо стоеше тоз нещастник, ...