Пред твоята икона
Говориме със теб по телефона.
Гласа ти чувам, сякаш си до мен!
Но между думите ти чувам стона
и моя глас от стон е вледенен!
Далече съм от теб,аз съм в чужбина,
дошъл съм тук да търся къшей хляб,
оставил съм Семейство и Родина
и карам тука" последния етап"!
За дните си изгубени тъгувам,
за близките, за тебе за Света!
Със този свят, не мой,аз не общувам
и мислите си в стихове плета!а
А мъката ни скрита в телефон
подгонена по ехото върви.
Аз гледам често твоята Икона
и тежката раздяла ме гневи!
11.07.2006г.Керманшах-Иран
© Христо Славов Всички права запазени