Feb 25, 2018, 10:08 AM

Пред твоята икона

  Poetry » Love
387 0 0

Пред твоята икона

 

Говориме със теб по телефона.

Гласа ти чувам, сякаш си до мен!

Но между думите  ти чувам стона

и моя глас от стон е вледенен!

 

Далече съм от теб,аз съм в чужбина,

дошъл съм тук да търся къшей хляб,

оставил съм Семейство и Родина

и карам тука" последния етап"!

 

За дните си изгубени тъгувам,

за близките, за тебе за Света!

Със този свят, не мой,аз не общувам

и мислите си в стихове плета!а

 

А мъката ни скрита в телефон

подгонена по ехото върви.

Аз гледам често твоята Икона

и тежката раздяла ме гневи!

  11.07.2006г.Керманшах-Иран

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...