27.03.2015 г., 22:59 ч.  

Различна гледна точка... 

  Поезия » Философска
622 0 4

 

Аз мисля си за теб, приятелю,

за тебе,  на когото аз разчитах,

ала сега не вярвам в теб, предателю…

Защо го стори, даже не попитах…

 

Няма да  заплача, въпреки че те обичах.

Ти се подигра свирепо.

Дори  в сънищата си след теб аз тичах,

което днес намирам за нелепо.

 

Но няма да заплача за предател…

Дори сълза няма да пророня…

Аз някога наричах те приятел…

Сега и от съня си ще те гоня…

 

 

© Мариета Дечевска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ami to predatelstvoto si su6tesvuva vinagi kato antipod na priqtelstvoto!Ako ne poznavahme zloto kak 6tqhme da izpitvame dobroto!
  • Предателството винаги боли... особено ако е сторено от човек, който е бил част от сърцето...
  • Разбирам те и аз, мила, но според мен по-страшно от това да бъдеш предаван, е ти самият да предадеш! Дано никога не сме в тази позиция! Поздрави за стихотворението.
  • Знам колко е тежка тази болка когато ти тежи на сърцето... Изпитвал съм я много пъти и по различни причини! Някой беше казал "доверие с години се гради и за секунда може да се разруши" Понякога е трудно да се изправим след предателство, зависи от кой е то.... Пожелавам ти да се оправиш бързо! Харесах!
Предложения
: ??:??