24.04.2019 г., 21:04

Предателството на Юда

1.2K 0 0

Един от учениците ти беше той тогава,

тъй верни, следваха те теб навред.

И слушаше той жадно твойто слово,

да разбере нуждаеше се делото ти ново.

 

Надяваше римляните да прогониш,

свободно царство ти да възвестиш.

Но не за царство ни разказа тука на земята,

а в небесата щеше да се извисиш.

 

Съмнения човешки във душата,

наместват се те щом им позволиш.

Разкъсаха те в миг когато слаб си,

във вярата съмнението се всели.

 

Че силни бяха враговете,

облечени във броня, тъмни, зли.

И ти да призовеш очакваше към меча,

но каза Господ, ризата ми тук вземи.

 

И каза още, ако някой теб удари,

с шамар лицето ти възпламени.

Не се гневи, а призови го,

страната друга моя удари!

 

И меч не носеше във свойто слово,

за покаяние говореше, за мир.

На кесяря монетата със лик е,

на него значи тя принадлежи.

 

Размина се очкване с реалност,

не срещнаха се думи със дела.

Доведе той палачите ведната,

предаде те, не се поколеба.

 

Доведе ги в градината среднощна,

разказват старите маслини и до днес това.

Целуна те и знак им даде, тоз е,

а за награда сребърниците в кесия взе.

 

Отведоха те, другите се скриха,

в градината остана Юда сам.

И каза си, о Боже що направих,

за туй аз сметка трябва да си дам.

 

Просветна му в нощта и сякаш ден бе,

избистри се за миг обърканата му глава.

Дойде той тука нас да ни спаси от греховете,

ала предадох на палача чистата душа.

 

И разкаяния, конвулси тялото обвиха,

кесията захвърли, сребарниците дрънчат.

С въже надянато на шията увисна,

и път напред не виждаше, зад него бе тъма!

 

И всичко що спасителят предрече,

то сбъдна се до сетния си миг.

На Юда отредено бе предателят да стане,

и днес ехти от болка още  жалният му вик!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...