10.02.2008 г., 15:25

Предчувствие

1.3K 0 5
 

 

Денят ми е предчувствие.

Едно сърце разискрено,

една звезда измислена,

една земя орисана

да страда и да моли,

за миг да пренебрегне

тревоги и неволи

и да стопи съня си

във приказно очакване.

Денят ми е предчувствие,

желание, надбягване

със силата на времето.

Като прашеца в цветето,

като гласа на рожбата

или плода и семето,

за мен в едно предчувствие,

дарено от надеждата,

се ражда нероденото.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люска Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...