Денят ми е предчувствие.
Едно сърце разискрено,
една звезда измислена,
една земя орисана
да страда и да моли,
за миг да пренебрегне
тревоги и неволи
и да стопи съня си
във приказно очакване.
Денят ми е предчувствие,
желание, надбягване
със силата на времето.
Като прашеца в цветето,
като гласа на рожбата
или плода и семето,
за мен в едно предчувствие,
дарено от надеждата,
се ражда нероденото.
© Люска Петрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
