1.08.2018 г., 17:58

Предчувствие

420 1 1

Oпушено като угаснал фас,

сърцето ми ще се пропука
на иглен връх, димящ от страст... 
И всичко може да завърши тука. 

 

Ще хвърлям боб. И карти ще редя. 
За сламка ще опитам да  се хвана. 
Във чашата с кафето след това 
ще търся някакви нишани. 

 

Но под небето щом се строполя, 
там никой няма повече да види, 
потъна ли във кротката трева, 
че ще ме къпе дъжд от Персеиди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...