Oпушено като угаснал фас,
сърцето ми ще се пропука
на иглен връх, димящ от страст...
И всичко може да завърши тука.
Ще хвърлям боб. И карти ще редя.
За сламка ще опитам да се хвана.
Във чашата с кафето след това
ще търся някакви нишани.
Но под небето щом се строполя,
там никой няма повече да види,
потъна ли във кротката трева,
че ще ме къпе дъжд от Персеиди.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
