Предчувствие
Когато гледам този свят
готов злокобно да изригне,
вулкан съзирам непознат
за пиршеството си пристигнал.
Везувий нов, но по-могъщ,
дошъл за цялата вселена,
да я погълне вездесъщ
и хорските сърца да вземе.
Помпей, до него Херкулан,
изникват, за да ни припомни
за тази лава придошла,
заляла хиляди икони.
И воплите от гибелта
на толкова нелепи жертви
реликтово звучат в нощта
на вкаменилата се вечност.
Съзирам черни дъждове
и водородни бели гъби
над всички мирни светове,
заключени в мистични зъби.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
