21.01.2009 г., 0:23

Предчувствие за нежност

982 1 4
Нощта потропва неусетно по душата ми,
пречупена от дневни обещания.
Цигарен дим обагря страстите ми есенни,
в заблуда изтървали лятото...

Изтръпвам, предусетил болката, 
стаена от безлични маски, 
а нейде там в неопределеното 
една фантазия вечеря с любовта ми...

Денят ще влезе непоканен 
във сърцето ми,
трeперещо от нощни въжделения.
Поемам дъх и лъжа себе си, 
че утре пролетта ще дойде...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Владимиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...