Предчувствие за нежност
пречупена от дневни обещания.
Цигарен дим обагря страстите ми есенни,
в заблуда изтървали лятото...
Изтръпвам, предусетил болката,
стаена от безлични маски,
а нейде там в неопределеното
една фантазия вечеря с любовта ми...
Денят ще влезе непоканен
във сърцето ми,
трeперещо от нощни въжделения.
Поемам дъх и лъжа себе си,
че утре пролетта ще дойде...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Владимиров Все права защищены
