KLAAS (Валери Янев)
33 128
8.05.2008 г., 11:27 ч.

Предел 

  Поезия » Философска
834 0 15
 

Умрях по навик - беше ми щастливо,

(от тази смърт научих да обичам)

възкръснах тягостно - със утрото красиво

за всички мъртви идвам да отричам...

 

Погазих принципи - наречени сакрални,

запалих вярата със празната утроба.

А мойте братя - радостни, похвални

с очи изпиваха - последната отрова.

 

И после гибел - трупове от факти,

забравени от бялата простуда.

А аз обречен - в силните си лакти

и мислите със прилив на полуда.

 

Убих ги всичките - (а Дявола със страх)

остана ми последната стрела.

Направена от восък - с девствен грях,

Господ се убива със лъжа.

 

Прекрасен беше - ангелски спокоен,

с очи от пепел - толкова добри.

За него хората са просто дъх покоен,

а той е смисълът на моето (дали?)

 

Научен се завърнах от пределите.

(нарекох си пътеки да вървя)

И погледно намирах се при смелите,

а всъщност бях последният слуга.

© Валери Янев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??