Предел
Умрях по навик - беше ми щастливо,
(от тази смърт научих да обичам)
възкръснах тягостно - със утрото красиво
за всички мъртви идвам да отричам...
Погазих принципи - наречени сакрални,
запалих вярата със празната утроба.
А мойте братя - радостни, похвални
с очи изпиваха - последната отрова.
И после гибел - трупове от факти,
забравени от бялата простуда.
А аз обречен - в силните си лакти
и мислите със прилив на полуда.
Убих ги всичките - (а Дявола със страх)
остана ми последната стрела.
Направена от восък - с девствен грях,
Господ се убива със лъжа.
Прекрасен беше - ангелски спокоен,
с очи от пепел - толкова добри.
За него хората са просто дъх покоен,
а той е смисълът на моето (дали?)
Научен се завърнах от пределите.
(нарекох си пътеки да вървя)
И погледно намирах се при смелите,
а всъщност бях последният слуга.
© Валери Янев All rights reserved.
Поздрав, Валери
