Предесенно
Август - в края.
В прохладната вечер
аз отпивам глъчта на тълпата.
Маса. Чаша.
Усеща се вече
как си тръгва поредното лято.
Светлини. Тиха музика. Хора.
Още диша и тръпне тълпата.
Но усещам - напира умора
и си тръгва поредното лято.
Пропиляла несбъднати нощи,
пак накрая се смесвам с тълпата
с малко тъжна надежда, че още
имам миг от поредното лято.
В прохладната вечер
аз отпивам глъчта на тълпата.
Маса. Чаша.
Усеща се вече
как си тръгва поредното лято.
Светлини. Тиха музика. Хора.
Още диша и тръпне тълпата.
Но усещам - напира умора
и си тръгва поредното лято.
Пропиляла несбъднати нощи,
пак накрая се смесвам с тълпата
с малко тъжна надежда, че още
имам миг от поредното лято.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
Поздрави за стиха!
