jantreya (Валентина Шейтанова)
240 3900
3 сент. 2007 г., 09:29

Предесенно 

  Поэзия
544 0 7
Август - в края.
В прохладната вечер
аз отпивам глъчта на тълпата.
Маса. Чаша.
                     Усеща се вече
как си тръгва поредното лято.

Светлини. Тиха музика. Хора.
Още диша и тръпне тълпата.
Но усещам - напира умора
и си тръгва поредното лято.

Пропиляла несбъднати нощи,
пак накрая се смесвам с тълпата
с малко тъжна надежда, че още
имам миг от поредното лято.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нека да изживеем и последните топли мигове от отиващото си лято! Поздрави за стиха!
  • Ех,това лято-винаги си отива с тъга!И на мене ми е слабост
  • Нека надеждата, за поредните кресиви мигове,винаги живее в теб Валя!
    Пишеш прекрасно!
  • Поредното лято ...тъжно е...и толкова реално...
  • Тъжна надежда и носталгия по тръгващото си лято довя красивия ти стих.. Дано има още мигове, в които да го почувстваме преди дългата есен... Поздрави!!!
  • Приятно усещане си е лятото!Хубав стих!!!
  • Тъжно , но красиво - красиво , но тъжно. Трогна ме, Вале, много.
Предложения
: ??:??