Sep 3, 2007, 9:29 AM

Предесенно

Poetry

718 0 7

Август - в края.
В прохладната вечер
аз отпивам глъчта на тълпата.
Маса. Чаша.
Усеща се вече
как си тръгва поредното лято.

Светлини. Тиха музика. Хора.
Още диша и тръпне тълпата.
Но усещам - напира умора
и си тръгва поредното лято.

Пропиляла несбъднати нощи,
пак накрая се смесвам с тълпата
с малко тъжна надежда, че още
имам миг от поредното лято.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

cvete21 (Цветелина Янкова)

Нека да изживеем и последните топли мигове от отиващото си лято! Поздрави за стиха!

2007-09-13T08:43:55+03:00
i2na (Инна)

Ех,това лято-винаги си отива с тъга!И на мене ми е слабост

2007-09-07T13:33:02+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Нека надеждата, за поредните кресиви мигове,винаги живее в теб Валя!
Пишеш прекрасно!

2007-09-05T21:28:39+03:00
mim4ek (Мария Дуплищева)

Поредното лято ...тъжно е...и толкова реално...

2007-09-04T10:21:45+03:00
valshebnica (Боряна Събева)

Тъжна надежда и носталгия по тръгващото си лято довя красивия ти стих.. Дано има още мигове, в които да го почувстваме преди дългата есен... Поздрави!!!

2007-09-03T10:29:22+03:00